Бинокли

Levenhuk е водещ американски производител на оптични устройства и инструменти, като микроскопи, телескопи, бинокли, монокли, зрителни тръби и принадлежности. Седалището на компанията е в Съединените щати (Тампа) с тринайсет търговски и дистрибуторски филиала в Съединените щати, Канада, Европа и Азия.

Какво е бинокъл?

Бинокълът е оптичен увеличителен уред, който чрез система от лещи прави възможно наблюдението на отдалечени обекти едновременно с двете очи, т.е. предвиден е за бинокулярно зрение.

За разлика от телескопа, който е с един окуляр, чрез двете си еднакви (огледално-симетрични) зрителни тръби бинокълът дава възможност за триизмерно изображение: двата образа, получени върху ретината на всяко око (отстоящи на определено разстояние един от друг), се сливат в един общ образ в мозъка, даващ по този начин усещане за дълбочина и възможност да се оценят разстоянията до обектите.

Размерът на повечето видове е съобразен така, че да могат устойчиво да се използват с две ръце, но има и много модели, за които са нужни стативи и други приспособления, за да осигурят относителната неподвижност на уреда.

Началото

Ранните бинокли са правени на принципа на галилеевата тръба от 17 век: с обектив - изпъкнала събирателна леща с по-дълго фокусно разстояние и окуляр — вдлъбната разсейваща леща с по-късо фокусно разстояние. Този принцип се прилага и до днес при най-евтините модели и при театралните бинокли.

Какво трябва да знаем при избора на бинокъл?

Биноклите обикновено се проектират за специфична област на приложение. Това поражда разлики в определени оптични параметри, някои от които се отбелязват на самия уред. Такава практика има и при фотоапарати и кинокамери, обективи и окуляри на микроскопи и др., както и по-модерна дигитална техника, която използва оптика. Тези параметри са:

Увеличение

    Съотношението на фокусното разстояние на обектива към фокусното разстояние на окуляра дава линейното увеличение на бинокъла. Увеличение 7х, например, създава изображение, което сякаш е седем пъти по-близо до наблюдаващия. Големината на увеличението се избира според предназначението на самия бинокъл. Ръчните бинокли имат по-малки увеличения, така те са по-малко податливи на външни фактори (неминуемото трептене на ръката при наблюдение), които могат да окажат влияние на качеството на изображението. По-голямото увеличение води и до по-малко зрително поле.

Диаметър на обектива

    Диаметърът на обектива определя колко светлина може да бъде „събрана“, за да се формира изображението. Обикновено е изразен в милиметри. Прието е биноклите да се категоризират чрез линейното увеличение и (×) диаметъра на обектива. Например: 7×50 означава увеличение 7х и диаметър на обектива 50 mm.

Зрително поле (ъгъл на зрителното поле)

    Зрителното поле на биноклите се определя от конструкцията им. Обикновено е отбелязано в линейна величина — колко метра в широчина ще се виждат при отдалеченост на обекта на 1000 метра или в ъглови единици — чрез представяне в градуси.

Изходна зеница

    Биноклите съсредоточават събраната от обектива светлина в сноп лъчи, чийто диаметър се нарича изходна зеница и е равен на диаметъра на обектива, разделен на линейното увеличение. За максимално ефективно лъчесъбиране и за възможно най-светло изображение изходната зеница трябва да се равнява на диаметъра на напълно разширен човешка зеница – около 7 mm през нощта и около 3 mm през деня, който се понижава с възрастта. Светлината, събрана в по-голяма изходна зеница, е практически изгубена. При бинокли за дневна употреба изходната зеница е от порядъка на 3 mm, което е големината на свита човешка зеница. Този размер е достатъчен за наблюдение през деня при наличието на силна светлина. По-голямата изходна зеница обаче улеснява хоризонталното позициониране на окото (подравняването с него) и намалява риска от винетиране или намаляване на контраста в периферията на зрителното поле.

Очно разстояние

    Очното разстояние е отсечката между последната окулярна леща на бинокъла и мястото в окото, където се формира образът. Това е разстоянието, на което окото трябва да отстои от окуляра, така че образът, който се вижда, да е с ясни правилни контури, т.е. без винетиране. Колкото по-голямо е фокусното разстояние на окуляра, толкова и очното разстояние е по-голямо.

    Очните разстояния при биноклите могат да варират от няколко милиметра до над 2,5 cm. То е от особено значение за наблюдатели, които носят очила, като за такива хора са необходими бинокли с по-големи очни разстояния. Биноклите с къси очни разстояния също така създават затруднения в случаи, когато е трудно да бъдат държани неподвижно.

    Фокусиране и настройване на биноклите

    Биноклите са уреди за наблюдение на обекти, чието отстояние не е точно фиксирано и затова те трябва да имат възможността да се фокусират. Обикновено има два начина за фокусиране върху желания обект. Биноклите с „независимо фокусиране“ позволяват двете зрителни тръби да бъдат фокусирани поотделно, чрез настройване на окуляра, като по този начин се променя разстоянието между него и съответния обектив. Биноклите, предназначени за полева употреба, като при военни действия, обикновено използват независимо фокусиране. Тъй като основните потребители намират за по-удобно да фокусират и двата тубуса с едно настройване, се произвеждат широко и втори вид бинокли — с „централно фокусиране“, използващи въртяща се ролка за централно фокусиране. Като допълнение, един от двата окуляра може да се донастройва, за да се компенсират разликите между очите на наблюдаващия (ако двете очи имат различни диоптри). Веднъж направена тази настройка за определен човек, бинокълът може да бъде префокусиран върху даден обект, намиращ се на различно разстояние, използвайки фокусиращата ролка, без да е нужна пренастройка на окуляра. Има също така бинокли със "свободен" или "фиксиран" фокус. Те имат дълбочина на фокусиране от относително малко разстояние до безкрайност и качеството на образа е като на модел със сходна оптика, позволяващ фокусиране и фокусиран на средно разстояние.

    Повечето съвременни бинокли имат еластична телескопична конструкция, която дава възможност разстоянието между двата окуляра да бъде настройвано според различното междуочно разстояние на наблюдаващия. Това допълнение липсва при много от по-старите модели.